Събор, организиран от Сдружението на банатските българи „Иваново-Банат“, се проведе в с. Иваново, Северна Сърбия, основано през 1868 г. от банатски българи, които помежду си се наричат палчене (павликяни).
Една част от основателите на селото произлизат от българските градове Никопол, Свищов и Чипровци. Те са наследници на голямата бежанска вълна от българи, които се заселват на компактни групи в различни области и места извън пределите на България след потушаването на Чипровското въстание от 1688 г. срещу Османската империя.
По-късно тези български бежанци са станали известни като банатски българи по името на историко-географската област Банат, която се намира в съвременните граници на Сърбия, Румъния и Унгария. На територията на Унгария също има български заселници – градинари, но те се установяват там от края на 19-и до началото на 20-ти век.
В началото на събора посланикът на Република България в Сърбия Ангел Ангелов прочете приветствие от името на президента на Република България Илияна Йотова.
„Днешният ден е повече от празнично събитие. Днес се събират хора с общи традиции и културно наследство. Вече над три века историята на банатските българи, Вашата история, е белязана от непреклонен дух и постоянство. Предците Ви са съхранили езика и обичаите си и са Ви ги предали, а Вие отговорно браните този завет. Настоящата среща е доказателство, че традициите не са само част от историческата хроника. Те живеят във всеки дом, във всяко семейство, във всеки един от нас. Събитието ни учи, че времето и разстоянието, които ни делят, не могат да заличат нашите корени“, се казва в приветствието на Илияна Йотова.
Приветствие към банатските българи от името на министъра на външните работи Велислава Петрова прочете генералният директор на Генерална дирекция „Европейски въпроси“ към Министреството на външните работи Йордан Първанов.
„Като наследници на знатни български родове, опазването на българския език, традиции и култура е Вашето призвание. В този смисъл желанието Ви да сплотявате българското национално малцинство в Република Сърбия, не само поддържайки изградените силни приятелства, но и с неуморни усилия за изграждането на нови такива, заслужава най-искрени адмирации“, се казва в поздравителния адрес на министър Петрова.
„За мен е чест и гордост, че мога да бъда на този събор на банатските българи. Вярвам, че традицията, която поставяме днес ще продължи и занапред“, каза българският посланик в Белград Ангел Ангелов, обръщайки се към препълнената зала на културния дом на с. Иваново и откри събора на банатските българи в събота (12 септември).
Той изказа благодарност към българския посланик в Румъния Радко Влайков, че е дошъл специално за събора от Букурещ, както и на депутата от румънския парламент Георги Наков, който също е наследник на банатски българи.
„Аз съм много щастлив, че съм тук сред вас след 10 години, и виждам как сте израснали, как развивате и как пазите българщината в село Иваново“, каза посланик Влайков в приветствието си към участниците в събора. Българският дипломат в Букурещ каза, че поддържа активни връзки с банатските българи в Румъния и в Сърбия още от периода 2016-2020 г., когато ръководи българската мисия в Белград.
„Ние най-много се отличаваме по това, че държим на традициите си и на празниците си. Знаете, че сме българи, но сме католици по вяра и затова се поздравяваме с „Фалмис“, а отговорът е „Овеки!Амен!“, което означава „Да хвалим Исус!Вовеки! Амин!“, каза пред БТА Лиза Францова, участничка в събора от българското село Бърдарски геран, основано от банатски българи.
Тя сподели, че нейните баби са родени в сръбското с. Иваново, а дядовците й произлизат от румънски селища, също основани от банатски българи.
В събора участваха фолклорни състави на банатски българи от с. Иваново, (Сърбия), Стар Бешенов (Румъния) и Бърдарски геран (България).
Иваново е основано през 1868 г. от банатски българи, които идват от село Стар Бешенов, днешна Румъния, и немци, които идват от различни краища на историко-географската област Банат в тогавашна Австро-Унгария. Преселниците веднага започват отводняване на землището, изграждане на дига на река Дунав и освобождаване на нови обработваеми площи. Централно място в селото заема католическата църква „Свети Венделин“, построена в периода 1889-1899 г.
В периода 1883-1886 година в Иваново се заселват и унгарци и секели (секеи) от Буковина.
Унгарското и немското наименование на селото Sándoregyháza и Alexanderkirchen („Шандорова църква“) идва от името на Боназ Шандор (Bonnáz Sándor), и е официално име на Иваново в периода 1888-1922 година. След този период и до днес името на селото е Иваново.
През учебната 2004/2005 г. е поставено началото на изучаване на български език в Иваново, като учител се изпраща от България, а обучението е факултативно и се провежда в Дома на културата.
В училището в с. Иваново с решение на сръбското министерство на образованието е въведен предмет „Български език с елементи на националната култура“ от първи до осми клас през 2010 г. , каза за БТА директорката на училището Саня Симич Миятович.
Културният дом на с. Иваново, в който се проведе снощи събора на банатските българи, е реновиран по няколко програми с финансовата помощ на българското Министерство на външните работи.
