Парламентът реши да се изработи нов механизъм за определяне на минималната работна заплата за страната, а дотогава тя да е 620 евро

Парламентът реши да се изработи нов механизъм за определяне на минималната работна заплата за страната, а до тогава тя да остане на нивото от 2026 г., т.е. 620 евро.
Депутатите одобриха на второ четене текстове от законопроекта за държавния бюджет за тази година. 
Министерският съвет по предложение на заместник-министър председателя и министър на финансите и на министъра на труда и социалната политика одобрява законопроект за промени на уредбата за определяне на минималната работна заплата за страната, като до приемането на промените минималната работна заплата се запазва на нивото, определено за 2026 г., гласят приетите разпоредби. 
По-рано днес депутатите решиха минималната работна заплата в държавната администрация да остане 620,20 евро за 2026 г.
Асен Василев („Продължаваме промяната“) поиска прегласуване на текста за изработване на нов механизъм за определяне на минималната заплата. Преди малко гласувахте да не замразим заплатите на изпълнителните директори в държавните предприятия и на техните бордове, но току що гласувахте да замразим минималната работна заплата на нивата от 2026 г., аргументира се той. „Честито! Борбата с олигархията на хората, работещи на минимална работна заплата, върви по план, а тези от бордовете ще си получават по 18 минимални работни заплати и нагоре“, заяви Василев и призова да не се замразява минималната заплата преди да бъде приет новият механизъм.  
При прегласуването текстът за изработването на нов начин за определяне на минималната работна заплата отново получи подкрепа в пленарната зала. Той беше приет със 133 гласа „за“, 49 „против“ и 7 „въздържал се“. Текстът подкрепиха 116 депутати от „Прогресивна България“ (ПБ) и 17 от „Демократична България“ (ДБ). От ГЕРБ-СДС, ДПС, „Продължаваме промяната“, „Възраждане“ и един от ДБ бяха против. Седем от ПБ се въздържаха. 
Освен това депутатите решиха да се намали броят на членовете на съветите на директорите и надзорните съвети на публичните предприятия от петима на трима.
Отхвърлено беше предложението на Венко Сабрутев („Продължаваме промяната“) и група народни представители Министерският съвет да предприеме програми за финансиране на изграждане, пристрояване, надстрояване и реконструкция на детски градини и ясли в София и за отчуждаване на необходимите имоти частна собственост за периода 2026 – 2030 г.
Венко Сабрутев поиска прегласуване и се обърна към управляващите. „Гласувахте против детската болница, гласувахте против данъчното облекчение за деца, гласувахте против майчинството, моля ви се не гласувайте против програмата за изграждане на детски градини и ясли“, призова той. Предложението му беше отхвърлено и при прегласуването.