С химните на България и на Република Северна Македония бе отбелязана 113-ата годишнина от смъртта на генерал-майор Константин Каварналиев край Дойран

С химните на България и на Република Северна Македония край паметника на генерал-майор Константин Каварналиев край Дойран бе отбелязана 113-ата годишнина от смъртта на българския офицер, загинал по време на Междусъюзническата война.
За отдаване на почит на Каварналиев на хълма край Дойран пристигнаха посланикът на България в Северна Македония Желязко Радуков, генералният консул на страната ни в Битоля Петър Петров, полк. Людмил Михайлов – директор на Дирекция „Социална политика и политика по военно-патриотично възпитание“ към Министерство на отбраната на България, Радослав Колев, главен експерт в Дирекция „Социална политика и политика по военно-патриотично възпитание“ към Министерство на отбраната, преподаватели и курсанти от Висшето военновъздушното училище „Георги Бенковски“ в Долна Митрополия, представители на дипломатическите ни мисии в Северна Македония, на Съюза на ветераните от войните на България и на Военен съюз, както и представители на българската общност в Република Северна Македония.
„Пътувайки насам меланхолично си зададох въпроса, а защо идваме тук. Защо всяка година посещаваме това свято място и много други, с които е осеяно българското землище. Защо заставаме пред постамент, или купчина камъни, или могила? Защо развиваме знамето? Защо обслужваме заупокойна молитва, защо козируваме? И за мен този въпрос е свързан с далеч по-големия – защо имаме армия? Какъв е смисълът на въоръжените сили? Разбира се, всеки от нас ще има свой отговор на този въпрос и класическият ще бъде: за да защитава националния суверенитет, за да защитава българската земя“, заяви пред паметника на Каварналиев посланикът на Република България в Република Северна Македония Желязко Радуков.
„За мен ролята на Българската армия е да защитава българския народ, физическото оцеляване на българина. И именно така намира смъртта си ген.-майор Каварналиев. Сражавайки се срещу многократно превъзхождащи го сили и купувайки време за българското население, за да може да се изтегли в безопасност. Това е ролята на българския военнослужещ – да запази народа си. Защото военната професия е най-достойната, но и най-неблагодарната. Защото тя очаква да положиш живота си на олтара на отечеството, за да могат други да продължат да живеят. И затова сме тук. За да отдадем поне малко признание и за да запазим жив техният пример. Който е все по-необходим и на следващите поколения“, каза още той.
Паметникът на Константин Каварналиев е издигнат през 1916 г., през 1966 година е взривен, а останките от него още стоят наблизо, обрасли в трева и тръни.
„Такава е съдбата на толкова много български паметници в днешна Северна Македония (…) Неговото възстановяване отнема почти 30 години. И накрая е резултат от един момент на добронамереност и споразумение между двама политически лидери. За мен това е основният проблем, с който се сблъскваме тук – омразата и унищожаването е системно, а жестовете на добронамереност и сътрудничество са епизодични. Няма как с тази епизодичност да можем да разчитаме на истински добросъседски отношения. Този паметник е свят за нас точно толкова, колкото са святи и всички останали разрушени. И всички те трябва да бъдат възстановени. И както се прекланяме пред паметта на ген.-майор Каварналиев, така можем да се прекланяме пред паметта на всеки знаен и незнаен воин, оставил живота си по всяко едно от бойните полета на Българската армия“, посочи посланик Радуков.
Паметникът край Дойран, построен от бял врачански камък, е възстановен на лобното място на Каварналиев и през 2019 година е открит в присъствието на тогавашните премиери на България и на Република Северна Македония Бойко Борисов и Зоран Заев. Всяка година оттогава на тази дата на това място се отбелязва годишнината от смъртта му.
О.з. ген.-майор Тодор Дочев от Съюза на ветераните от войните на България говори за живота, героизма и гибелта на Константин Каварналиев.
Заупокойна молитва в памет на геройски загиналите български военнослужещи отслужи отец Теофил от православната църква на Северна Македония.
Венци и цветя на паметника бяха поднесени от името на Министъра на отбраната на България, на Началника на отбраната, на Посолството на страната ни в Северна Македония и на Генералното ни консулство в Битоля, Съюза на ветераните от войните на България, Сдружение Военен съюз, Българския културно-информационен център в Скопие, както и от името на българските сдружения в Северна Македония.
Константин Каварналиев е български офицер, загинал край Дойран по време на Междусъюзническата война. През Междусъюзническата война е назначен за командир на бригада от 3-та Пехотна балканска дивизия, с която се сражава три дни, за да бъде дадена възможност на населението на Кукуш да се изтегли, без да даде жертви. След оттеглянето на хората и опожаряването на Кукуш гръцката армия тръгва към Дойран и боевете започват там. Полковник Каварналиев разполага само с около 4000 бойци срещу 42 000 души гръцка армия и сам влиза в боя. Позицията е удържана, но той е ранен в крака, а куршумът разкъсва важна артерия. Каварналиев умира от раните си на 23 юни 1913 г. и посмъртно е произведен в звание генерал-майор.
Погребан е в скромен, набързо приготвен гроб сред свои войници на един от хълмовете между Дойран и Валандово. През 1916 година командването на Девета пехотна Плевенска дивизия решава да издигне паметник на лобното място на Каварналиев. Паметникът е открит с реч от подполковник Дрангов.
Освен генерал-майор Каварналиев на това място са погребани и петима войници от трета бригада на трета пехотна балканска дивизия, загинали по време на Междусъюзническата война.