„Банк ъв Ингланд“ остави лихвите без промяна въпреки опасенията от нов инфлационен натиск

Британската централна банка „Банк ъв Ингланд“ (Bank of England) остави днес без промяна основния си лихвен процент на равнище от 3,75 на сто, като продължава да балансира между необходимостта от овладяване на инфлацията и признаците за забавяне на икономическия растеж, предаде Си Ен Би Си.
Решението съответства на очакванията на икономистите, анкетирани от Ройтерс, и беше подкрепено със седем гласа „за“ срещу два „против“ от членовете на Комитета по парична политика (Monetary Policy Committee – MPC).
Главният икономист на централната банка Хю Пил и членът на Управителния съвет Меган Грийн гласуваха за повишение на лихвата с 0,25 процентни пункта заради опасения, че по-високите енергийни разходи могат да ускорят ръста на заплатите и цените, посочва в. „Файненшъл таймс“.  
По-високите цени на енергията вследствие на войната между САЩ и Иран оказват натиск върху инфлацията в редица държави, а Великобритания е особено уязвима за подобни ценови сътресения заради зависимостта си от внос на енергийни ресурси.
Гуверньорът на „Банк ъв Ингланд“ Андрю Бейли заяви, че централната банка може да допусне временно отклонение на инфлацията над целевото равнище от 2 на сто, но ще реагира бързо при признаци за по-широк и устойчив инфлационен натиск.
„Цените на петрола спаднаха през последните дни, което е окуражаващо. Те обаче остават по-високи отпреди войната“, посочи Бейли. По думите му поскъпването на енергията през последните четири месеца вече създава инфлационен натиск в икономиката.
В протокола от заседанието централната банка заявява, че ще следи внимателно развитието на ситуацията в Близкия изток и отражението ѝ върху британската икономика.
„Ще реагирам своевременно на всякакви сигнали, че продължителен период на високи цени на енергията може да доведе до по-силни вторични инфлационни ефекти“, заяви Бейли.
Пазарите продължават да очакват поне едно повишение на основната лихва с 0,25 процентни пункта до края на годината, като отчитат и ограничена вероятност за второ увеличение.
Годишната инфлация във Великобритания се задържа без изменение на равнище от 2,8 на сто през май, припомня Си Ен Би Си. Данните изненадаха икономистите, анкетирани от Ройтерс, които очакваха ускоряване на инфлацията до 3 на сто през миналия месец на фона на по-високите енергийни разходи, свързани с конфликта между САЩ и Иран.
Миналата седмица Национална статистическа служба (ONS) съобщи, че икономиката на Великобритания се е свила с 0,1 на сто през април спрямо предходния месец – първото месечно понижение на брутния вътрешен продукт (БВП) от август миналата година.
Охлаждането на инфлацията през април (когато също бе отчетено ниво от 2,8 на сто) е свързано с промени в регулирания таван на цените на енергията, но анализаторите очакват ефектът да бъде временен. Предвижда се таванът да бъде повишен с 13 на сто по-късно през лятото, когато енергийните разходи ще достигнат най-високото си равнище от две години насам.
Въпреки напредъка в мирните преговори между Вашингтон и Техеран пазарите все още очакват, че централната банка ще повиши лихвените проценти до края на годината, сочат данни на „Лондон сток ексчейндж груп“ (LSEG).
На предходното си заседание през април Комитетът по парична политика също реши да запази основната лихва на равнище от 3,75 на сто. Данни на „Лондон сток ексчейндж груп“ преди днешното заседание показаха, че пазарите оценяват на 96 на сто вероятността лихвите да останат непроменени.
Централните банки реагират на инфлационния натиск
Решението на „Банк ъв Ингланд“ следва това на Управлението за федерален резерв (УФР) на САЩ, което остави без промяна основния си лихвен процент в диапазона 3,50-3,75 на сто. Инвеститорите обаче реагираха предпазливо на първото заседание на централната банка под ръководството на новия президент Кевин Уорш заради сигнали за по-строга парична политика.
Миналата седмица Европейската централна банка (ЕЦБ) стана първата голяма централна банка, която повиши основните си лихви с 25 базисни пункта в отговор на енергийната криза, породена от войната с Иран. 
Във вторник Японската централна банка (Bank of Japan – BOJ/„Банк ъв Джапан“) също увеличи основния си лихвен процент с 25 базисни пункта (0,25 процентни пункта) до 1 на сто – най-високото равнище от 31 години, припомня Си Ен Би Си.
Според Джеймс Смит, икономист за развитите пазари във Ай Ен Джи (ING), решението на „Банк ъв Ингланд“ не променя очакванията на банката, че следващият ход на централната банка вероятно ще бъде понижение на лихвите, а не повишение.
По думите му новото изявление на централната банка е „умишлено неутрално“, а представителите на институцията не са променили съществено позициите си, с изключение на Меган Грийн, която се е присъединила към Хю Пил в подкрепа на незабавно повишение на лихвите.
Смит отбелязва в изпратен до редактор на БТА коментар, че опасенията от вторични инфлационни ефекти засега не се потвърждават от данните. Според него способността на компаниите да прехвърлят по-високите разходи към крайните цени остава ограничена, а ефектът от поскъпването се вижда по-ясно в пазара на труда, където заетостта в потребителските сектори продължава да отслабва.
Анализаторът прогнозира, че ако споразумението между САЩ и Иран се запази и цените на енергията останат близо до сегашните си нива, инфлацията във Великобритания вероятно ще достигне връх от около 3,5 на сто по-късно през годината.