За пета поредна година бяха раздадени наградите в Националния ученически конкурс „Моите родови корени от Македония и Одринска Тракия“

Българското сдружение на родовете от Македония, в партньорство с Историческия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и Македонския научен институт, връчи за пета поредна година своите награди в Националния ученически конкурс „Моите родови корени от Македония и Одринска Тракия“. Събитието се състоя днес в Конферентната зала на Ректората на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
Конкурсът се провежда със съдействието на Министерството на образованието и науката (МОН) и е посветен на изследването на родовата памет и историята на българите от Македония и Одринска Тракия. В него участие взеха ученици от различни региони на страната, които представят семейни истории, свързани с преселенията, адаптацията и живота на българските общности.
Събитието откри доц. Наум Кайчев, преподавател в Историческия факултет на Софийския университет, заместник-председател на Македонския научен институт и член на ръководството на Българското сдружение на родовете от Македония.
„Много се радваме, че можем за пореден път в дните около 24 май – празника на българската азбука, просвета и култура – да се фокусираме върху нашите корени, върху това, което ни прави българи“, каза доц. Наум Кайчев. По думите му конкурсът не би бил възможен без подкрепата на Министерството на образованието и науката, както и без сътрудничеството между институциите, ангажирани с опазването на историческата памет и родовото наследство.
Заместник-ректорът на Софийския университет проф. д.ик.н. Соня Милева-Божанова приветства участниците и подчерта значението на родовата памет за съхраняването на българската идентичност. „Когато говорим за словото и буквите, това са инструментите, които ни позволяват да се връщаме назад в нашата история“, каза тя. По думите ѝ Софийският университет е създаден с мисията да съхранява българския език, култура и историческа памет. „Българският народ е казал, че дърво без корен няма. Всичко тръгва от корените и от паметта за предците“, добави проф. Милева-Божанова.
Деканът на Историческия факултет проф. Мира Маркова определи конкурса като особено значим, защото помага на младите хора да осмислят своя произход и принадлежност. „В съвременния свят е много важно да знаеш кой си, защо си и откъде идваш“, каза тя. Според нея всички участници са победители, тъй като съхраняват паметта за съдбата на българските бежанци от Македония и Одринска Тракия. „Темата за бежанците и днес е актуална. Вашите родови истории показват как хората са търсили отново дом и са успели да се адаптират, без да изгубят своята идентичност“, отбеляза проф. Маркова.
„За мен е отговорност да предам отношението и приятелството, което през годините се е създало с президента Илияна Йотова“, каза секретарят на президента по култура, образование и българите в чужбина Милена Димитрова.
По думите ѝ конкурсите, свързани с родовата памет и историческото наследство, са начин „огънят на паметта да продължи да гори за следващите поколения“. Димитрова отбеляза още, че темата за съдбата на бежанците от Македония и Одринска Тракия остава особено чувствителна за българското общество, тъй като „няма българско семейство, в чиято история да няма връзка с Македония, Одринска Тракия или бежанските съдби“.
Милена Димитрова прочете й приветствие от името на президента Илияна Йотова. „Пролятата българска кръв ни задължава да не губим нито един спомен за тъжните човешки съдби от разделянето на земите ни“, се казва в приветствието.
В текста се отбелязва още, че конкурсът е „силен мотив и щафета по родолюбие за поколенията“. В приветствието си Йотова поздрави организаторите на конкурса за усилията им да поддържат „искрата в жаравата на българската памет“ и насърчава учениците „да пишат, изследват и разказват“.
Председателят на Българското сдружение на родовете от Македония Елисавета Шапкарева благодари на всички институции, преподаватели, родители и ученици, участвали в конкурса. „Надявам се, че младите хора ще продължат да пазят паметта за своите родове и ще предават семейните истории на следващите поколения“, каза той.
В първа възрастова група (V–VII клас) първа награда получи Александър Манолов, ученик в VI клас в Средно училище „Петко Росен“ – Бургас. Отличената разработка е посветена на неговия прадядо от село Кавакли, Лозенградско, и на приноса му за развитието на село Равнец, Бургаско, като е придружена и със стихотворения, посветени на Тракия.
Втора награда бе присъдена на Ивет Генова, ученичка в V клас в Средно училище за хуманитарни науки и изкуства „Константин Преславски“ – Варна. Тя е разработила историята на своя майчин род от село Коево, Лозенградско, и преселването му в България, с препратки към село Белоградец, Варненско, и Пашакьой – днешния квартал „Владислав Варненчик“ във Варна.
Трета награда получи Христо Петров, ученик в VII клас в ПМГ „Атанас Радев“ – Ямбол. Неговата разработка проследява историята на рода му от село Мандър в Мала Азия и преселването на семейството в квартал „Лъджа“ в Ивайловград.
Във втора възрастова група (VIII–XII клас) първа награда бе присъдена на Васил-Георги Дуриданов, ученик в XI клас в Софийската гимназия по строителство, архитектура и геодезия „Христо Ботев“. Разработката му е посветена на рода Дуриданови от Щип, дал на България акад. Иван Дуриданов и други общественици. В текста се отбелязва, че прадядото на ученика Любомир Дуриданов е брат на акад. Иван Дуриданов.
Втора награда получи Ирен Генова, ученичка в IX клас в Средно училище за хуманитарни науки и изкуства „Константин Преславски“ – Варна. Нейната работа разглежда историята на бащиния ѝ род от село Кавакли, Лозенградско, и адаптацията на семейството в село Долно Ряхово, Силистренско.
Трета награда бе присъдена на Вяра Иванова Караджова, ученичка в X клас в Националната гимназия за приложни изкуства „Свети Лука“ – София. Тя проследява историята на своя род от село Горни Тодорак, Кукушко, изселен през 1924 г. по силата на официалната конвенция, както и последвалата адаптация на семейството първо в село Малък Манастирец, Елховско, а след това в село Дзигвели (днешна Зорница), Мелнишко.
Специалната награда на Историческия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ получи Кристиян Георгиев от Китен, ученик в VII клас в Средно училище „Никола Йонков Вапцаров“ – Приморско. Той е отличен за своя картинен разказ за основаването на Китен (Урдовиза) от бежанци от Курудере, Бунархисарско.
Специалната награда на Македонския научен институт бе присъдена на Светлозара Валериева, ученичка в X клас в Средно училище с изучаване на чужди езици „Св. Климент Охридски“ – Благоевград. Нейната разработка е посветена на село Каракьой, Неврокопско, откъдето произлиза нейната учителка Роза Ячкова.
Специалната награда на Международната фондация за сътрудничество и културно съревнование „Гоце Делчев“ получи Любен Николов, ученик в X клас в Софийската духовна семинария „Св. Йоан Рилски“. Разработката му разглежда рода му от Кукуш и роднинската връзка с Гоце Делчев. Според фамилния разказ пра-пра-прабабата Велика е сестра на Султана – майката на Гоце Делчев, а предците на семейството по-късно се заселват в Дупница.