Френската икономика регистрира ръст от 0,2 на сто през четвъртото тримесечие и 0,9 на сто през 2025 г., сочат данните на Националния статистически институт

Брутният вътрешен продукт (БВП) на Франция е нараснал с 0,2 на сто през четвъртото тримесечие на 2025 г., на тримесечна база, което е спад спрямо 0,5 на сто през третото тримесечие, като за цялата 2025 г. е нараснал с 0,9 на сто на годишна основа. Това показва втората оценка на показателя от националният статистически институт на страната ИНСЕЕ (INSEE), цитиран от Франс прес, който обяви и спад в нивото на спестяванията.
Тези подробни резултати показват, че потреблението на домакинствата, което генерира голяма част от растежа, се е ускорило през четвъртото тримесечие (0,4 на сто след 0,1 на сто през третото тримесечие).
Потреблението на стоки се е увеличило (0,5 на сто след 0,1 на сто), а на услуги е нараснало незначително (0,2 на сто след 0,1 на сто), благодарение най-вече на транспорта, по-специално железопътния.
От друга страна инвестициите отбелязват значително забавяне (0,3  на сто след 0,8 на сто), особено тези в промишлени продукти и в строителството. 
Инвестициите за компаниите са намалели (-0,1 на сто след 1,1 на сто), но са се увеличили за домакинствата (1 на сто след 0,5 на сто) и за държавната администрация (0,6 на сто след 0,5 на сто).
Като цяло крайното вътрешно търсене (без запасите) е допринесло положително за ръста на БВП с 0,3 пункта през четвъртото тримесечие след 0,4 пункта през третото тримесечие.
За сметка на това износът се е забавил (1 на сто след 3,1 на сто) заради забавяне на износа на самолети. В същото време вносът отбелязва значителен спад (-1,1 на сто след 1,4 на сто). Общият  принос на външната търговия за увеличението на БВП е много положителен през четвъртото тримесечие ( 0,7 пункта след 0,5 пункта).
На годишна основа вносът се е увеличил с 3 на сто, а износът – с 1,4 на сто, разходите за потребление на домакинствата  – с 0,4 на сто, а разходите на държавната администрация – с 1,7 на сто. Общите инвестиции са нараснали с 0,8 на сто, от които 0,2 на сто за нефинансовите организации, 0,8 на сто за домакинствата и 2,2 на сто за държавната администрация.
Публикуваните днес резултати показват също така нов спад в нивото на спестяванията на домакинствата, което е сред най-високите в Европа, като то се понижава под 18 на сто до 17,9 на сто след 18,3 на сто през третото тримесечие и 18,7 на сто през второто. 
Брутният разполагаем доход на домакинствата е останал стабилен през четвъртото тримесечие, след като се е увеличил с 0,1 на сто през третото тримесечие.
Общата сума на заплатите, получавана от домакинствата, е продължила да нараства (0,2 на сто след вече достигнат ръст от 0,2 на сто). Средната работна заплата на глава от населението се е повишила малко повече, отколкото през предходното тримесечие ( 0,3 на сто след 0,2 на сто).
Паричните социални помощи, получавани от домакинствата, са се увеличили (0,8 на сто след 0,6 на сто) благодарение най-вече на възстановяването на обезщетенията за безработица. Междувременно данъците, които домакинствата плащат, остават динамични (1,2 на сто след 1,4 на сто).