Румъния и България са двете страни от ЦИЕ с най-силно инфлационно въздействие на енергийния шок от пролетта, според анализатори

Румъния и България са двете страни от региона на Централна и Източна Европа (ЦИЕ), където енергийният шок от тази пролет има най-силно инфлационно въздействие на фона на предприетите от тях мерки за омекотяване на ефекта му върху потребителите. Това посочи Естер Гардян, валутен стратег в „УниКрrдит“ (UniCredit), на организирания днес от банковата група онлайн брифинг за журналисти, на който бяха представени най-новите макроикономически прогнози за региона на ЦИЕ.  
Естер Гардян посочи, че енергийният шок е оказал ограничено инфлационно въздействие в страни като Унгария, Полша и Сърбия. 
От „УниКредит“ прогнозират подобряване на глобалната среда, след шока от края на зимата и началото на пролетта, но и подчертават, че това не означава стайното стабилизиране. 
Стратегът посочи, че прогнозните цени за барел петрол през втората половина на годината варират между диапазона от 70 – 80 щатски долара, за да се успокоят до към 70 долара през 2027 година. 
Затова експертите на банковата група прогнозират и постепенно отслабване на инфлационния натиск на горивата през второто полугодие на 2026, което означава и вероятно намаляване на очакванията за инфлацията през 2027 година. 
На този фон централните банки в региона ще останат предпазливи в лихвените си политики, като при повечето прогнозите са за задържане на сегашните нива, последвано от постепенно разхлабване през 2027 година, включително и в Румъния. В този процес унгарската централна банка ще бъде най-агресивна в цикъла на разхлабване на лихвените условия, прогнозират от „УниКредит“. Единственото изключение ще бъде чешката централна банка, която продължава да следва към момента цикъл на затягане, дължащ се на вътрешни фактори. 
Относно перспективите пред икономическия растеж на региона през 2026 година, в макроикономическата прогноза на „УниКредит“ е заложен ръст между 2 и 3 процента на Брутния вътрешен продукт (БВП) при повечето от страните в него, с изключение на Словакия и Румъния заради фискалната консолидация и Унгария, заради продължаващото отслабване на инвестициите. Перспективата за тях обаче ще се подобри през 2027 година, когато целият регион ще расте с между 2 и 3 процента, изтъкна Мауро Джорджо Марано, старши макроикономист за Централна и Източна Европа в „УниКредит“.
Вътрешното потребление ще продължи да бъде основен двигател на растежа в региона, последвано от инвестициите и най-вече на публичните такива. Нетният експорт се очаква да натежи върху икономическото представяне през тази година и перспектива за слабо подобрение през 2027 година.
Слабата външна среда, свързана с геополитическите процеси, слабостта при аутомотив сектора и еврозоната, ще продължи да има отрицателно въздействие върху промишлеността в региона на ЦИЕ. Въпреки това и тук има различия между страните. България, Унгария, Румъния, Словакия и Германия са в групата от държави, в които индустриалното производство отслабва. Но има страни, където индустрията се представя по-добре и Полша е пример за това, изтъкна Марано. Той обясни силата на индустрията в страната с размера на вътрешния пазар и силно разнообразната индустриална база. 
Макроикономистът изтъкна и Чехия, в която страна аутомотив секторът изпъква на общоевропейско ниво, благодарение на разнообразяването на дестинациите за експорт. 
Сред изключенията той открои и Хърватия, където индустрията се разширява, движена от специфични сегменти, сред които е и производството на петропродукти.  
Очакванията са като цяло производственият сектор в региона да се съживи предвид фискалните стимули в Германия и възстановяването на еврозоната. Въпреки това 2027 година ще остане предизвикателна заради процеса на преструктуриране на аутомотив сектора и специализирането на страните от региона в производството на слабо или средно технологични изделия.